Опитомяване

Опитомяване
Може би за повечето от вас тази тема представлява най-голям интерес. Един предан, опитомен и добре обучен папагал е незаменим “приятел”. Точно там си крие най-силно голямата любов към тези малки птички.
Ще започна с това, че ако искате усилията ви да се увенчаят на 100% с успех, папагалчето трябва да попадне във вашите ръце буквално от гнездото. 30-35 дни след излюпването е подходящото време за това, естествено след като се убедите, че то може да се храни само. Гледано самичко и под ваши грижи, много скоро ще ви възприеме като член на своето общество и ще ви допуска до себе си и обича безрезервно. Естествено този вариант е допустим само при положение, че познавате човек, който развъжда вълнисти папагали и ви разреши да си вземете. Пак повтарям – това е идеалният вариант, но разбира се в никакъв случай единствен. Когато решите да закупите вашето папагалче от магазина изберете млада птица. Наблюдавайте предложените птички внимателно и дълго. Цветът на восковицата (областта между клюна и челото, където са дихателните отвори) при младите вълнисти папагали е оцветена в розово (при по-възрастните мъжки е синя, а при женските от мръсно бяло до кафява). Очите са друг сигурен белег – на възраст 1-2 месеца те са изцяло тъмни без ирис, който се появява малко по-късно и е жълтеникав на цвят. Ако никоя птичка няма подобни белези ви съветвам да изчакате няколко седмици (непременно ще се появят нови) или потърсете друг магазин.
Не винаги се доверявайте на думите на продавача – все пак това е неговата работа – уверете се сами, че птицата ви е млада и в отлично здраве за да ви радва и бъде ваш приятел през следващите 10, а при добро гледане до 15 години.
Когато донесете вашето птиче в къщи, най-добре в тъмна кутийка, отворете я пред вратичката на вече приготвената за него клетка и го оставете само да влезе в нея, дори да чакате дълго за това. Никога не се опитвайте да го хванете с ръка, плашите или гоните. Поставете клетката на нивото на погледа ви. Зрителният контакт е първото много важно нещо.
Нека няколко дни то да свикне с новата обстановка и околните предмети. Избягвайте резки движения и силни шумове около клетката, през цялото време на обучението. Най-напред опитайте да се приближите, докато папагалчето се храни. В началото може би то ще се уплаши, но много скоро ще започне да приема равнодушно присъствието ви. Втората стъпка е даването на храна през решетките. Това вероятно ще ви отнеме повече време дори, ако трябва прибегнете до хитрост – оставете птичето няколко часа гладно и след това му предложете някое лакомство. Ако то все пак откаже не продължавайте да го държите гладно, а опитайте на другия ден.Все пак не мъчете пилето!Важното е да не бързате.
Следващият етап е да промушите ръката си в клетката и при късмет и много търпение папагалчето ще стъпи на нея за да си клъвне семенце. Това вече може да смятате за първи успех. Не забравяйте! Никога не гонете и не хващайте птичето. Това го плаши и постигнатото със седмици може да рухне за минути.
След като вашият пернат любимец стъпва, взима храна от ръката ви, е време да го извадите от кафеза. Много внимателно и бавно се опитайте да поставите птичето върху неговата клетка. Ако то литне – не го гонете. Предварително затворете прозорците и дръпнете пердетата. Папагалчето ще направи кратък полет и ще кацне на удобно, обикновено на високо място. Приближете се до него, като му говорите с равен тон и бавно протегнете ръка. Подходете ниско към крачетата му, дори леко го допрете за да го подканите да стъпи на ръката ви, след което продължавайки да му говорите го приберете в клетката и не забравяйте да го възнаградите. Ако все пак птичката откаже да се прибере не я насилвайте, дори ако трябва там да прекара нощта. Поставете клетката на видимо за него място и бъдете сигурни, че много скоро, огладнялата птица ще се прибере. По нататък обучението продължава в долитане на птицата и кацане на ръката ви по команда или жест. Моите опитомени папагалчета изпълняват това при помахване на високо вдигната ръка. Отново не забравяйте за лакомствата – награди. Само така птицата може да разбере, какво се иска от нея.
Подсвиркванията и високите крясъци са естествени за вълнистото папагалче. Често пъти по този начин то напомня за себе си и всяко скарване или викане от страна на собственика, папагалчето приема като заслужено внимание. Много по-добре би било, ако при подобно поведение бързо се обърнете и излезете от стаята и се върнете, когато папагалчето спре да кряска. Поговорете му и го възнаградете. Много скоро то ще научи урока.
Друг много лош навик у някои питомни вълнисти папагалчета е хапането. Острите им клюнове могат да причинят неприятна болка. И в този случай не се карайте и не заплашвайте птицата. Вместо това леко я тупнете по клюна и веднага я приберете в клетката.
Бутане на макарички, търкаляне на топчета, дори донасяне на малки предмети, както и прехвъркане от едно указано място на друго е само малка част от акробатичните дресури на вашият малък пернат приятел. Обучението в говор е атрактивен завършек на цялото ви старание и търпение до тук. Трябва да отбележа, че подражаването на човешки говор е резултат от социалната връзка на птицата с човека т.е. няма начин вашето папагалче да проговори, ако то не е питомно. Използва способността си да подражава на човешки звуци и думи само защото ви чувства част от своето общество и обича като такъв.
Съществува твърдение, че мъжките папагалчета по-добре се научават да “говорят” и може би до известна степен това е така, въпреки, че има доста отличници и сред женските. Често пъти думичките и изразите са неразбираеми за странични хора, защото са изградени върху цвърчащи и свистящи звуци характерни за вълнистите папагалчета. Но пък други се изговарят с поразителна ясност. Установено е, че женските и детските гласове са по-подходящи за обучение в говор т.к. са по-високи. Обикновено най-напред птичката научава своето име, което най-често чува. Най-подходящо за това са сутрешните и вечерните часове. Без значение дали папагалчето ви е на пръста или в клетката, когато му говорите, това, че то премигва бавно с настръхнала перушинка, като в положение на дрямка е сигурен белег, че то ви слуша. Научете птичката не просто безразборни думи. Нека да знае вашият адрес и телефон, при влизане на човек в стаята да казва “добър ден”, а при излизане “довиждане”. Повикът “ало” или “кой е” са също част от репертоара. “Аз съм умно папагалче”, “обичам те”, “дай целувка” и още много други изрази могат да ви радват и карат да се смеете дълги години.
Веднъж спечелите ли малкото австралийско вълнисто папагалче, то ще ви обича безрезервно винаги, ще се превърне във ваш верен приятел, палав игривец и неуморим бъбривко през всичките години на съвместното ви съжителство.

УСПЕХ!